Седмица на лекарствената безопасност 2024

Вземете участие в повишаването на безопасността на лекарствата. Независимо дали сте пациент, лекар, медицинска сестра или фармацевт, Вие може да допринесете за повишаването на безопасността на лекарствата, като съобщавате нежелани реакции на Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев“ № 8, 1303 София, тeл.: +359  2 890 34 17, уебсайт: www.bda.bg

По време кампанията “Седмица на лекарствената безопасност”, 90 държави ще работят заедно за повишаване на безопасността на лекарствата по целия свят.

От 4 до 10 ноември 2024 г. Изпълнителна агенция по лекарствата ще участва в деветата световна кампания “Седмица на лекарствената безопасност”, в която се включват 96 регулаторни агенции по лекарствата и неправителствени организации. Целта на кампанията е повишаването на осведомеността относно важното значение на съобщаването на нежелани лекарствени реакции. Тази година темата се фокусира върху това, колко е важно лекарствата да се използват по правилния начин, за да се предотврати появата на нежелани реакции, и да се съобщават нежелани реакции, когато се появят.

Всички агенции по лекарствата работят със системи за установяване и анализ на нежелани лекарствени реакции. Целта е да се натрупват повече познания за известните нежелани реакции и да се установяват нови нежелани реакции.  Постоянното събиране и проследяване на информацията от получени съобщения помага за идентифицирането на рискове, свързани с лекарствата, и предприемането на мерки за свеждане на вредата до минимум.

Изпълнителна агенция по лекарствата оценява всички съобщения, за да бъдат определени правилните стъпки за предпазване от увреждане на потребителите на лекарства. Изпълнителна агенция по лекарствата е получила и обработила множество съобщения, за което основна роля имат пациентите, хората, които се грижат за тях, и медицинските специалисти. Всяко съобщение е важно за натрупване на повече знания и по-дълбоко разбиране на ползите и рисковете от лекарствата, които се използват в клиничната практика, и позволява да се предприемат действия за свеждане на рисковете до минимум.

Съобщаването на нежелани реакции на Изпълнителна агенция по лекарствата спомага за повишаване на безопасността на лекарствата за пациентите по целия свят. Тези съобщения помагат на регулаторните агенции да оценяват безопасността на лекарствата след пускане на всяко лекарство на пазара и по време на целия жизнен цикъл на лекарството.  В някои случаи това може да доведе до по-добър съвет за предписване, което може да подобри резултатите при пациентите.

Ако Вие или пациент, за когото се грижите, получите нежелана лекарствена реакция, не забравяйте да ни съобщите незабавно.

Неочаквани нежелани лекарствени реакции могат да настъпят навсякъде и по всяко време. Можете да ни помогнете да направим лекарствата по-безопасни за всички хора, съобщавайки за нежелани реакции. Като подадете подробно съобщение на Изпълнителна агенция по лекарствата, Вие ни помагате да установим потенциални проблеми, свързани с безопасността, и при необходимост да предприемем регулаторни действия за защита на пациентите от увреждане. Помогнете ни да направим лекарствата по-безопасни за всички хора.

Ако при Вас се появят проблеми със съня или някакви неочаквани симптоми след прием на лекарство, е важно да кажете на Вашия лекар и да съобщите нежеланата реакция на Изпълнителна агенция по лекарствата. Помогнете ни да направим лекарствата по-безопасни за всички хора. Съобщавайте подозирани нежелани лекарствени реакции на Изпълнителна агенция по лекарствата: тел.: +359 2 8903417; e-mail: bda@bda.bg.

Световен месец за рака на белия дроб

Ноември е посветен на осведомяване и подкрепа за пациентите с рак на белия дроб – най-често срещаният вид рак и водещата причина за смъртност от рак в света. Според най-новите данни на Международната агенция за изследване на рака (IARC), през 2022 г. близо 2,5 милиона души са били диагностицирани с рак на белия дроб, а над 1,8 милиона души са починали от заболяването. Тези данни показват, че смъртността от рак на белия дроб е над два пъти по-висока от тази при колоректалния рак – вторият най-често срещан рак като причина за смърт.

Основната причина за това огромно бреме върху общественото здраве е тютюнопушенето, което е отговорно за около 85% от всички случаи. Други рискови фактори включват излагането на замърсители като пасивно пушене, замърсяване на въздуха, дизелови изпарения, изпарения от заваръчни дейности и азбест. През ноември насърчаваме рутинните прегледи за ранна диагностика и повишаването на информираността относно начините за превенция и достъп до качествени грижи.


Белодробната фиброза и ракът на белите дробове имат тясна връзка, особено при пациенти с **идиопатична белодробна фиброза (ИБФ)**, една от най-често срещаните форми на интерстициални белодробни заболявания (ИБЗ). Ето ключовите аспекти на тази връзка:

1. Повишен риск от рак на белите дробове

Пациентите с белодробна фиброза, особено с ИБФ, имат значително по-висок риск от развитие на **рак на белите дробове** в сравнение с общата популация. Смята се, че хроничното възпаление и белези в белодробната тъкан, характерни за фиброзата, могат да улеснят развитието на ракови клетки.

2. Общи рискови фактори

Има редица общи рискови фактори, които свързват белодробната фиброза и рака:

   – Тютюнопушене – Основен рисков фактор и за двете заболявания.

   – Възраст – ИБФ и рак на белите дробове са по-чести при по-възрастни пациенти.

   – Генетични фактори – Мутации в определени гени могат да увеличат предразположеността както към фиброза, така и към рак.

3. Механизми на връзката

Хроничното увреждане на белите дробове, причинено от фиброзата, води до регенерация на клетките, което може да доведе до атипични или злокачествени изменения. Възпалителните процеси и оксидативният стрес също играят роля в развитието на рак при пациенти с фиброза.

4. Предизвикателства при лечението

Лечението на пациенти с ИБФ и рак е по-сложно, тъй като химиотерапията и лъчелечението могат да влошат състоянието на белодробната тъкан, вече увредена от фиброза. Изборът на терапия изисква прецизно индивидуално планиране.

5. Превенция и мониторинг

Пациентите с ИБФ трябва да бъдат стриктно наблюдавани за ранни признаци на рак на белите дробове чрез образна диагностика и редовни прегледи, за да се осигури навременно лечение.

Тази връзка подчертава необходимостта от интегрирана медицинска грижа за пациенти с белодробна фиброза, включително внимателно наблюдение за рак и подходящи стратегии за управление на двата здравословни проблема.

Първа годишна среща на проект CILDAPANET

Сдружение „Идиопатична белодробна фиброза“ проведе от 1 до 3 септември 2023г. в Рослин Централ Парк Хотел София Първата годишна среща на проекта Централно-източна европейска мрежа на пациентските организации за интерстициални белодробни заболявания (Central & Eastern European ILDs Patient Network (CILDAPANET www.cildapanet.org).

В рамките на два дни медицински специалисти от страната и чужбина информираха българските и чуждестранни участници – пациенти и техните семейства, студенти по медицина от Медицински университет – София, представители на фармацевтичната индустрия и други заинтересовани страни, за диагностиката, лечението и проследяването както на интерстициалните белодробни заболявания, така и на рака на белия дроб; за комуникацията лекар-пациент и качеството на живот на пациентите след диагнозата, както и за холистични подходи за справяне с бремето на заболяването.  (виж тук програмата)

Представители от международни и национални организации, защитаващи правата на пациентите с белодробна фиброза (Европейска федерация по белодробна фиброза – EUPFF, Полско сдружение на пациентите с белодробна фиброза) и с ревматологични и мускулно-скелетни заболявания  (Федерация на асоциациите на пациенти с ревматологични и мускулно-скелетни заболявания от Южна Европа –  AGORA) споделиха за опита и значимостта на тези организации, в справянето с ежедневните трудности и предизвикателства от медицински, битов, социален и институционален характер, пред които са изправени пациентите и техните семейства по дългия път на заболяването.

С този международен форум се инициира провеждането на регулярни годишни информационни срещи на пациентските организации, членове на Централно-източна европейска мрежа на пациентските организации за интерстициални белодробни заболявания (Central & Eastern European ILDs Patient Network (CILDAPANET), с медицински и други специалисти от страната и чужбина, с цел обединяване на усилията в борбата за по-добър живот, информираност и благополучие на пациентите с интерстициални белодробни заболявания.



28 февруари – Ден на редките болести

Повишаване на осведомеността и генериране на промяна за 300 милиона души, живеещи с рядко заболяване, за техните семейства и лица, които полагат грижи за тях

На 28 февруари официално отбелязваме Деня на редките болести. Началото на тази инициатива е поставено през 2008 г. от Европейската пациентска платформа EURORDIS. Нейната цел е да запознае европейската общественост с проблема „редки болести“. Всички засегнати от тези заболявания са изправени пред сходни трудности при получаването на точна диагностика, адекватна медицинска информация и правилна насока към квалифицирани специалисти. Факт, който засяга над 300 милиона души, огромната част от които са деца. Пациентите с редки заболявания са особено психологически, социално, икономически и културно уязвими, тъй като по своята същност заболяванията им сериозно застрашават живота или имат хронично прогресиращо развитие с висока степен на инвалидизиране.

За поредна година пациентските асоциации по всички краища на света ще дадат гласност на този ден.  Целта е да се фокусира вниманието на световната общественост към специфичните въпроси, касаещи достъпа до качествени здравни грижи, общата социална и медицинска помощ, както и професионалната и социална интеграция и независимост на всички засегнати.

По този повод на 28 февруари, Националният алианс на хора с редки болести /НАХРБ/, в партньорство с национални и локални средства за масова комуникация и с участието на пациенти, членове на техните семейства, сподвижници, студенти по медицина и средношколци, ще отбележи Деня на редките болести с информационни инициативи едновременно в 23 населени места (София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Плевен, Русе, Хасково, Велико Търново, Сливен, Шумен, Благоевград, Кюстендил, Севлиево, Велинград, Ракитово, Сандански, Несебър, Силистра, Враца, село Коритен, село Брестовене, село Завет).

Кулминацията на отбелязванията на Деня на редките болести във всички европейски страни ще настъпи точно в 13.00 ч. българско време, когато с вдигнати ръце – пациенти и активисти – ще изразят съпричастност към проблемите на Хората, живеещи с редки болести.


  • През 2007 г. в България е учреден Национален алианс на хора с редки болести  /НАХРБ/. Сдружението обединява 75 редки заболявания и е свързващо звено между Хората с редки болести и обществено-здравната система. С активното участие на НАХРБ беше приета Национална програма за редките болести 2009 – 2013 г.
  • През 2013 г. беше допълнен Закона за здравето с текстове, пряко отнасящи се към редките болести. От 2015 г. работи комисията по редки болести към Министерство на здравеопазването.
  • През 2021 г. беше допълнен Закона за здравето с текстове пряко касаещи лечението на редките болести.
  • През 2022 г. бяха включени 107 (сто и седем) нови заболявания в регистъра на редките болести.
  • Подготвя се актуализация на Наредба № 16 от 2014 г., която очакваме скоро да бъде публикувана за обществено обсъждане. Това поставя България на челно място в процеса към промяна, свързана с отношението на обществото към хората, засегнати от редки заболявания. 

Месец на Белодробната фиброза – септември 2022 г.

Провежданата за поредна година кампания има за цел да привлече вниманието на обществеността към белодробната фиброза, нейните предизвикателства, промени и бреме, които съпътстват ежедневието на пациентите, техните семейства и социални асистенти.

Белодробната фиброза е прогресивно, нелечимо заболяване, което засяга меките тъкани на белите дробове. В резултат на това се появяват сраствания, които водят до нарушаване на белодробната функция и увеличаване на задуха.

Причините за белодробната фиброза могат да бъдат известни и неизвестни, какъвто е случаят с идиопатичната белодробна фиброза. Тяхното типично проявление се наблюдава при хора над 45 г. Но има фактори, които предразполагат развитието на това заболяване, като пушене, микробни агенти, работа в замърсена среда, гастро-езофагеална рефлуксна болест, генетична обремененост.

Средната възраст на пациентите, страдащи от БФ е 65 г. В Европа живеят около 400 000 човека, страдащи от белодробна фиброза и около 100 000 всяка година губят своя живот.

Това са 7 от най-често срещаните видове белодробна фиброза:

  • Идиопатична белодробна фиброза
  • Неспецифична интерстициална пневмония
  • Хроничен свръхчувствителен пневмонит
  • Ревматоиден артрит
  • Склеродермия
  • Фиброзна саркоидоза
  • Некласифицирана интерстициална белодробна болест

Присъединете се към нас през месец септември – месеца на белодробната фиброза, за да повишим информираността сред обществото за предизвикателствата, свързани с това сериозно заболяване и да насърчим семействата и приятелите още при първите симптоми, които забележат при техен близък,  да се свържат със медицински специалист!

#PFMonth #pulmonaryfibrosis #BreathingLife #CurePF

Септември – Месец на белодробната фиброза

Белодробната фиброза (БФ) е прогресивно, необратимо, хронично

заболяване на белия дроб, за което все още не е известно лечение.

Понастоящем в Европа от него страдат повече от 300 000 души, като над 50 000 от тях губят живота си всяка година.

(още…)